Алое-Aloe- сем.Liliaceae

Алое - Aloe - сем.Liliaceae

Aloe

Този лековит сукулентен член на семейство лилиеви, е родом от Южна Африка, се радва на голяма популярност като домашно растение. Сокът му лекува изгаряния, полезен е за кожата и косата. Всичките му 275 видове имат месести стъбла с зазъбени дебели листа. Много е устойчив, но не понася прекаленото поливане и мокренето на розетката, при което може да загние. Оставете почвата напълно да изсъхне, преди да го полеете отново. Ако листата станат сухи и кафяви, значи сте прекалили с пресушаването. Ако цветът е белезникав, преместете го на по-светло. Размножава се през пролетта чрез разделяне на розетките. Оставете новата розетка едно денонощие да поизсъхне, преди да я забодете в леко влажна почва или пясък. Алое вариегата /Aloe variegata/ е поразително ефектен - изправените му триъгълни листа имат бял кант и са напречно нашарени със светлозелено върху тъмнозелено до мораво. Алое аристата /A. aristata/ е по-дребен. Листата му образуват топчеста розетка, която след време дава голям брой издънки. Алое митриформис /A. mitriformis/ има бодли, а листата на Алое хумилис /A. humilis/ са фино назъбени, синьо-зелени на цвят. Алое вера или барбадензис /A. vera = A. barbadensis/ от Канарските острови, Мадейра и Капо Верде е изключително устойчиво и безпроблемно растение, стига да се гледа на слънчево и сухо място. Образува розетка от месести изправени и заострени по края листа, осеани с бодлички.

Изисквания: Обича пряка слънчева светлина. Поливането през лятото да е умерено като при всеки сукулент, а през зимата почти да не се полива. През зимата температурата не бива да пада под 8 градуса.

Албука - Albuca – сем. Liliaceae

Albuca shawii

Албука - Albuca – сем. Liliaceae

Африканско луковично растение с около 50 разновидности. Образува туфи от мечоподобни месести листа. Цветовете, издигнати върху дълги стъбла, са бели и жълти, като вътрешните три венчелистчета са винаги по-къси от външните. Размножава се от издънки или семена през пролетта. Най-често се отглежда А. канаденсис / A. Canadensis = A. major = A. minor /, чиито листа са тесни, линейни, сивкаво-зелени и растат на ниска туфа, от която стърчат цветоносните стъбла. Листата на А. нелсонии / A. nelsonii / са доста дълги / до 1 м / и широки 3-4 см, а цветоносното стъбло достига до 1,5 м височина. Цъфти в бяло в началото на лятото. Всички албуки са много топлолюбиви и са подходящи за зимна градина.

ИЗИСКВАНИЯ:

Албуката се чувства най-добре на пълно слънце, но може да понесе и по-умерено осветление. Да се полива добре, без да се оставя почвата да засъхва между две поливания, но и без да се задържа вода в подложката. Температурата през зимата да не пада под 15°C.

Албиция - Albizia/Albizzia/ - сем. Leguminosae

Albizia julibrissin

Албиция - Albizia/Albizzia/ - сем. Leguminosae

Различните видове / са над 100 на брой / на това растение са родом от Азия, Африка и Австралия, а едно вирее в Мексико. Всички са дървета и храсти, които се родеят с акацията и често ги бъркат с нея. Албицията има много декоративни листа, подобни на тези на акацията, а цветовете са скупчени на пухкави топузи. Ако е засадена в малка саксия, албицията едва ли ще цъфне, но си заслужава въпреки това да я гледате заради елегантната й папратоподобна зеленина. Растението е кръстено на италианския благородник Албици / degli Albizzi /, донесъл през 1759 г. в Европа вида А. юлибрисин / A. julibrissin /. Споменатият вид, наричан „копринено дърво”, цъфти в розово и живее естествено в района от Иран до Китай. Освен него се гледа А. лофанта / A. lophantha = A. distachia = Acacia lophantha / -  „переста албиция”, която цъфти в бяло, розово или светложълто, а цветовете образуват продълговато съцветие, подобна на четка за миене на шишета. Може да се вкорени от млада клонка във вода през лятото, но накиснете повече от една, за да си осигурите успех.

ИЗИСКВАНИЯ:

Обича да е на светло до слънчево, понася и пълно слънце. Температурата от есента до пролетта да е хладна. Добра влажност, без да се преполива, и приток на свеж въздух, но не бива да е на течение.

Аламанда - Allamanda – сем. Apocynacea

Allamanda blanchetii

Аламанда - Allamanda – сем. Apocynacea

Много зрелищно катерливо растение от Южна Америка, което би се радвало на голяма популярност ако беше по издръжливо. Съществуват 15 негови разновидности. Оформя се като храст. Носи името на швейцарския ботаник Фредерик Аламанд, донесъл растението преди два века от Суринам. Листата му са лъскави, елипсовидни и заострени, а едрите жълти цветове радват през цялото лято. Ако задоволите претенциите му към топли и влажни условия плюс обилна слънчева светлина, то ще ви се отблагодари с богат цъфтеж. За да развие цветни пъпки, има нужда и от редовно подрязване в края на зимата. Отрязаните клончета потопете във вода за ново попълнение. Аламанда катартика / A. cathartica / е истинска красавица с разтворените си жълти фунии. Затова именно я наричат „златен тромпет”. Предлагат се на пазара два нейни хибрида – грандифлора и хендерсонии. Аламанда нериифолиа / A. neriifolia / е храсче, достигащо 1-2 м височина. Златните й цветове са изпъстрени с червеникаво-оранжево в гърлото.

ИЗИСКВАНИЯ:

Светло, слънчево, топло. Добра влажност и обилно поливане през лятото, през зимата почвата също да се поддържа влажна. Подхранвайте на две седми;и за по-добри резултати.

Акорус - Acorus – сем.Araceae

Habit of Acorus calamus.

Акорус - Acorus – сем.Araceae

Акорусът е дребно, бавнонарастващо тревисто растение от умерените и субтропическите райони на света. Образува плътна туфа от изправени листа, а през лятото се появяват ситни зелено-червени цветчета, групирани в съцветия. Съществува и вариетет с изпъстрени с жълти ивички листа. Не е взискателен, но иска много висока влажност на почвата, което го прави подходящ за отглеждане в терариуми без дренажни отвори. Размножава се чрез деление на туфата през пролетта или есента. Цветарите предлагат главно А. граминеус вариегатус / A. gramineus variegatus / от Индия и Япония, който е раиран в бяло. Тревоподобните му листа са 20-50 см дълги. Акарус граминеус пусилус / A. g. pusillus / е по-дребен и по-туфест.

ИЗИСКВАНИЯ:

Понася полусянка, но най-добре вирее при силна слънчева светлина. Почвата не бива никога да пресъхва, а подложката може да се държи постоянно пълна с вода. Обича по-хладна температура и висока влажност на въздуха.

Акация - Acacia – сем. Leguminosae

Acacia auriculiformis

Акация

Acacia – сем. Leguminosae

Този австралийски храст е чудесно стайно растение. Отглежда се заради нежния аромат на жълтите, понякога бели цветове като пухкави топчета, или издължени като четки за миене на шишета. Цъфти от февруари до април, но само ако през зимата се държи на слънчево, проветриво, влажно и хладно. Листата са светлозелени и сложноперести, почти като на папрат, а през нощта се свиват, поради което акацията често неправилно се нарича мимоза. Размножава се чрез връхни резници, натопени във вода. Най-гледаната е бодливата А. армата / A. armata /, достигаща 3 м. височина. Листата и са тъмнозелени, а ароматните жълти цветове се появяват през пролетта. Акация делбата / A. dealbata /, която цветарите често продават като мимоза, е по-голямо растение с перести петури до 25 см в размах. Пухкавите лимоненожълти благоуханни цветове излизат през зимата и в началото на пролетта. В родината си тя е дърво с височина до 30 м, но в контейнер достига до около 1 м.

ИЗИСКВАНИЯ:

Да е на светло до слънчево, понася и пълно слънце. От есента да пролетта да е на хладно. Изисква добра влажност и приток на свеж въздух / но не течение/. Да не се подрязва, освен ако няма мъртви клони. Акацията е по-подходяща за зимна градина.

Акалифа-Acalypha

Акалифа-Acalypha

сем. Euphorbiaceae

Естествената среда на това растение са тропиците и субтропиците. Известни са около 450 разновидности на акалифата. Някои се отглеждат като стайни растения заради декоративните листа, други заради оригиналните им цветове. Акалифа хиспида /A. hispida/ се цени заради дългите увиснали като гъсеници тъмночервени /също и бели/ съцветия, които излизат от основата на листата и могат да  достигнат половин метър дължина. В родината си Нова Гвинея растението достига 3 м. височина, но в стайни условия е доста компактно. Акалифа вилкезиана /A. wilkesiana/ се отглежда заради декоративните бронзово-червени листа. Срещат се и други вариетети - зелени листа с бяло по края или с червено или оранжево. Всички акалифи са храсти с дървесно стъбло, които бързо нарастват, но трудно презимуват в стайни условия, тъй като изискват висока влажност като в оранжериите. При сух въздух листата окапват и растението страда от червено паяче, затова се препоръчва всяка година да си вземете резници и да обновявате растението. Обновяването на акалифата всяка година или поне през една година се препоръчва поради факта, че с времето тя губи долните си листа и става доста шугава и неатрактивна. Почиствайте старият храст от мъртвите цветове, а в края на лятото или в началото на пролетта го подкастрете силно, почти наполовина. Пресаждайте акалифата всяка пролет, ако не искате да я обновите, а когато саксията достигне оптималния обем, изгребвайте внимателно горния слой пръст и го сменяйте.
ИЗИСКВАНИЯ - Много са важни топлината и силната светлина, но прякото слънце е нежелателно. Пръстта се поддържа непрекъснато влажна. Въздушната влажност е от първостепенно значение - за целта поставете саксията върху подложка, пълна с камъчета или керамични топчета, покрити с вода. Често пръскайте растението и подхранвайте през две седмици пролет и лете.

Айххорния/Воден зюмбюл/-Eichhornia

Айххорния/Воден зюмбюл/

Eichhornia

 Сем. Pontederiaceae

Това водно растение носи името на Й.А.Ф.Айххорн /1779-1856/, министър на образованието в Прусия. Родът включва 7 вида многогодишници, които в субтропическите райони са досадни водни плевели, но в аквариуми или други водни контейнери са изключително атрактивни и занимателни. Обикновенно плават свободно върху повърхността на водата, но в естествената си среда често се вкореняват в плитчинната кал.Целите лъскави листа сами по себе си са изключително декоративни, но още по привлекателни са светловиолетовите до бели цветове, заради които именно ги наричат водни зюмбюли. Размножават се чрез разделяне. Гледа се видът А. красипес /E. crassipes = E. spesiosa/, който се разпростира нашироко от коренища. Бъбрековидно закръглените му листа имат тумбести стъбла и това го прави още по-интересен.

ИЗИСКВАНИЯ - Много топлина и светлина, но да се предпазва от жарките слънчеви лъчи.

Аихризон-Aichryson

Аихризон - Aichryson

Сем. Crassulaceae

Много атрактивен сукулент от островите на Микронезия, който често се гледа в България. Продава се и в някои цветарски магазини, понякога като еониум, който му е близък роднина. Известни са 10 вида аихризони. Листата са дребни, месести, фино мъхести или гладки, закръглени по края лопатки, разположени в розетки. Често се образува стъбло, което при някои аихризони почти се закриваот гъстите туфи с розетки, но при други е изправено като на дръвче и често прилича на красив бонзай. Подобно на еониума и другите красули, от стъблото му висят "конци", които са вид въздушни корени. Най-разпостранен в света е хибридът А. доместикум /A. x domesticum = Aeonium x domesticum/, които достига 10 см височина, но с възрастта заема доста голяма площ на ширина. Пъстролистната му форма е най-красива, като младите листа израстват чисто бели. По-често може да попаднете на А. лаксум /A. laxum/, който произхожда от Канарските острови и образува изправен ствол до 30 см висок. Листата му са мъхести. Също от Канарските острови е и А. тортуозум /A. tortuosum/, който образува гъсти туфи от розетки, натежаващи върху крехкия ствол. Ако се отчупи някоя розетка, можете просто да я боднете в пръст или пясък и тя ще се вкорени. Същото се отнася и за всички останали аихризони.

ИЗИСКВАНИЯ - Аихризонът е сукулент, затова трябва да се държи на светло и слънчево и да се полива оскъдно чак когато му пресъхне почвата. През зимата издържа на температури до 10 градуса, но предпочита да е на по-топло.

Азарина - Asarina - Scrophulariaceae

Азарина - Asarina 

сем. Scrophulariaceae

 

Азарините понякога се квалифицират като Маурандия / Maurandia или Maurandya /, но във всички случаи става дума красиви катерливи растения с атрактивни цветове. Азарина антиринифлора /A.antirrhiniflora/ от Карифорния, Тексас и Мексико е тънкостеблена лоза с лилави цветчета д бели "гърла". Периодът на цъфтене е продължителен. Мексиканската А. барклиана / A. barcliana / е пълзящо растение с мъхести листа и тръбовидни бели, розови или лилави цветчета, пухкави от външната страна, със зеленикава тръбичка. Азарина ерубесценс /A. erubescens/, също от Мексико, има по едри цветове до / 7 см. / от А. барклаиана, а тяхнята розово-червена окраска е прична често да я наричат "пълзяща глоксиния". Азарините се размножават лесно от клонки, натопени във вода.

ИЗИСКВАНИЯ Силно, но не слънчево осветление. Температурата зимата за не пада под 13 градуса. Почвата да се поддържа постоянно влажна, но не подгизнала. През зимата поливането да се намали и само да не се допуска пълно пресъхване на пръстта.