Албука - Albuca – сем. Liliaceae

Albuca shawii

Албука - Albuca – сем. Liliaceae

Африканско луковично растение с около 50 разновидности. Образува туфи от мечоподобни месести листа. Цветовете, издигнати върху дълги стъбла, са бели и жълти, като вътрешните три венчелистчета са винаги по-къси от външните. Размножава се от издънки или семена през пролетта. Най-често се отглежда А. канаденсис / A. Canadensis = A. major = A. minor /, чиито листа са тесни, линейни, сивкаво-зелени и растат на ниска туфа, от която стърчат цветоносните стъбла. Листата на А. нелсонии / A. nelsonii / са доста дълги / до 1 м / и широки 3-4 см, а цветоносното стъбло достига до 1,5 м височина. Цъфти в бяло в началото на лятото. Всички албуки са много топлолюбиви и са подходящи за зимна градина.

ИЗИСКВАНИЯ:

Албуката се чувства най-добре на пълно слънце, но може да понесе и по-умерено осветление. Да се полива добре, без да се оставя почвата да засъхва между две поливания, но и без да се задържа вода в подложката. Температурата през зимата да не пада под 15°C.

Албиция - Albizia/Albizzia/ - сем. Leguminosae

Albizia julibrissin

Албиция - Albizia/Albizzia/ - сем. Leguminosae

Различните видове / са над 100 на брой / на това растение са родом от Азия, Африка и Австралия, а едно вирее в Мексико. Всички са дървета и храсти, които се родеят с акацията и често ги бъркат с нея. Албицията има много декоративни листа, подобни на тези на акацията, а цветовете са скупчени на пухкави топузи. Ако е засадена в малка саксия, албицията едва ли ще цъфне, но си заслужава въпреки това да я гледате заради елегантната й папратоподобна зеленина. Растението е кръстено на италианския благородник Албици / degli Albizzi /, донесъл през 1759 г. в Европа вида А. юлибрисин / A. julibrissin /. Споменатият вид, наричан „копринено дърво”, цъфти в розово и живее естествено в района от Иран до Китай. Освен него се гледа А. лофанта / A. lophantha = A. distachia = Acacia lophantha / -  „переста албиция”, която цъфти в бяло, розово или светложълто, а цветовете образуват продълговато съцветие, подобна на четка за миене на шишета. Може да се вкорени от млада клонка във вода през лятото, но накиснете повече от една, за да си осигурите успех.

ИЗИСКВАНИЯ:

Обича да е на светло до слънчево, понася и пълно слънце. Температурата от есента до пролетта да е хладна. Добра влажност, без да се преполива, и приток на свеж въздух, но не бива да е на течение.

Аламанда - Allamanda – сем. Apocynacea

Allamanda blanchetii

Аламанда - Allamanda – сем. Apocynacea

Много зрелищно катерливо растение от Южна Америка, което би се радвало на голяма популярност ако беше по издръжливо. Съществуват 15 негови разновидности. Оформя се като храст. Носи името на швейцарския ботаник Фредерик Аламанд, донесъл растението преди два века от Суринам. Листата му са лъскави, елипсовидни и заострени, а едрите жълти цветове радват през цялото лято. Ако задоволите претенциите му към топли и влажни условия плюс обилна слънчева светлина, то ще ви се отблагодари с богат цъфтеж. За да развие цветни пъпки, има нужда и от редовно подрязване в края на зимата. Отрязаните клончета потопете във вода за ново попълнение. Аламанда катартика / A. cathartica / е истинска красавица с разтворените си жълти фунии. Затова именно я наричат „златен тромпет”. Предлагат се на пазара два нейни хибрида – грандифлора и хендерсонии. Аламанда нериифолиа / A. neriifolia / е храсче, достигащо 1-2 м височина. Златните й цветове са изпъстрени с червеникаво-оранжево в гърлото.

ИЗИСКВАНИЯ:

Светло, слънчево, топло. Добра влажност и обилно поливане през лятото, през зимата почвата също да се поддържа влажна. Подхранвайте на две седми;и за по-добри резултати.

Акорус - Acorus – сем.Araceae

Habit of Acorus calamus.

Акорус - Acorus – сем.Araceae

Акорусът е дребно, бавнонарастващо тревисто растение от умерените и субтропическите райони на света. Образува плътна туфа от изправени листа, а през лятото се появяват ситни зелено-червени цветчета, групирани в съцветия. Съществува и вариетет с изпъстрени с жълти ивички листа. Не е взискателен, но иска много висока влажност на почвата, което го прави подходящ за отглеждане в терариуми без дренажни отвори. Размножава се чрез деление на туфата през пролетта или есента. Цветарите предлагат главно А. граминеус вариегатус / A. gramineus variegatus / от Индия и Япония, който е раиран в бяло. Тревоподобните му листа са 20-50 см дълги. Акарус граминеус пусилус / A. g. pusillus / е по-дребен и по-туфест.

ИЗИСКВАНИЯ:

Понася полусянка, но най-добре вирее при силна слънчева светлина. Почвата не бива никога да пресъхва, а подложката може да се държи постоянно пълна с вода. Обича по-хладна температура и висока влажност на въздуха.

Акация - Acacia – сем. Leguminosae

Acacia auriculiformis

Акация

Acacia – сем. Leguminosae

Този австралийски храст е чудесно стайно растение. Отглежда се заради нежния аромат на жълтите, понякога бели цветове като пухкави топчета, или издължени като четки за миене на шишета. Цъфти от февруари до април, но само ако през зимата се държи на слънчево, проветриво, влажно и хладно. Листата са светлозелени и сложноперести, почти като на папрат, а през нощта се свиват, поради което акацията често неправилно се нарича мимоза. Размножава се чрез връхни резници, натопени във вода. Най-гледаната е бодливата А. армата / A. armata /, достигаща 3 м. височина. Листата и са тъмнозелени, а ароматните жълти цветове се появяват през пролетта. Акация делбата / A. dealbata /, която цветарите често продават като мимоза, е по-голямо растение с перести петури до 25 см в размах. Пухкавите лимоненожълти благоуханни цветове излизат през зимата и в началото на пролетта. В родината си тя е дърво с височина до 30 м, но в контейнер достига до около 1 м.

ИЗИСКВАНИЯ:

Да е на светло до слънчево, понася и пълно слънце. От есента да пролетта да е на хладно. Изисква добра влажност и приток на свеж въздух / но не течение/. Да не се подрязва, освен ако няма мъртви клони. Акацията е по-подходяща за зимна градина.