Алое-Aloe- сем.Liliaceae

Алое - Aloe - сем.Liliaceae

Aloe

Този лековит сукулентен член на семейство лилиеви, е родом от Южна Африка, се радва на голяма популярност като домашно растение. Сокът му лекува изгаряния, полезен е за кожата и косата. Всичките му 275 видове имат месести стъбла с зазъбени дебели листа. Много е устойчив, но не понася прекаленото поливане и мокренето на розетката, при което може да загние. Оставете почвата напълно да изсъхне, преди да го полеете отново. Ако листата станат сухи и кафяви, значи сте прекалили с пресушаването. Ако цветът е белезникав, преместете го на по-светло. Размножава се през пролетта чрез разделяне на розетките. Оставете новата розетка едно денонощие да поизсъхне, преди да я забодете в леко влажна почва или пясък. Алое вариегата /Aloe variegata/ е поразително ефектен - изправените му триъгълни листа имат бял кант и са напречно нашарени със светлозелено върху тъмнозелено до мораво. Алое аристата /A. aristata/ е по-дребен. Листата му образуват топчеста розетка, която след време дава голям брой издънки. Алое митриформис /A. mitriformis/ има бодли, а листата на Алое хумилис /A. humilis/ са фино назъбени, синьо-зелени на цвят. Алое вера или барбадензис /A. vera = A. barbadensis/ от Канарските острови, Мадейра и Капо Верде е изключително устойчиво и безпроблемно растение, стига да се гледа на слънчево и сухо място. Образува розетка от месести изправени и заострени по края листа, осеани с бодлички.

Изисквания: Обича пряка слънчева светлина. Поливането през лятото да е умерено като при всеки сукулент, а през зимата почти да не се полива. През зимата температурата не бива да пада под 8 градуса.

Албука - Albuca – сем. Liliaceae

Albuca shawii

Албука - Albuca – сем. Liliaceae

Африканско луковично растение с около 50 разновидности. Образува туфи от мечоподобни месести листа. Цветовете, издигнати върху дълги стъбла, са бели и жълти, като вътрешните три венчелистчета са винаги по-къси от външните. Размножава се от издънки или семена през пролетта. Най-често се отглежда А. канаденсис / A. Canadensis = A. major = A. minor /, чиито листа са тесни, линейни, сивкаво-зелени и растат на ниска туфа, от която стърчат цветоносните стъбла. Листата на А. нелсонии / A. nelsonii / са доста дълги / до 1 м / и широки 3-4 см, а цветоносното стъбло достига до 1,5 м височина. Цъфти в бяло в началото на лятото. Всички албуки са много топлолюбиви и са подходящи за зимна градина.

ИЗИСКВАНИЯ:

Албуката се чувства най-добре на пълно слънце, но може да понесе и по-умерено осветление. Да се полива добре, без да се оставя почвата да засъхва между две поливания, но и без да се задържа вода в подложката. Температурата през зимата да не пада под 15°C.

Албиция - Albizia/Albizzia/ - сем. Leguminosae

Albizia julibrissin

Албиция - Albizia/Albizzia/ - сем. Leguminosae

Различните видове / са над 100 на брой / на това растение са родом от Азия, Африка и Австралия, а едно вирее в Мексико. Всички са дървета и храсти, които се родеят с акацията и често ги бъркат с нея. Албицията има много декоративни листа, подобни на тези на акацията, а цветовете са скупчени на пухкави топузи. Ако е засадена в малка саксия, албицията едва ли ще цъфне, но си заслужава въпреки това да я гледате заради елегантната й папратоподобна зеленина. Растението е кръстено на италианския благородник Албици / degli Albizzi /, донесъл през 1759 г. в Европа вида А. юлибрисин / A. julibrissin /. Споменатият вид, наричан „копринено дърво”, цъфти в розово и живее естествено в района от Иран до Китай. Освен него се гледа А. лофанта / A. lophantha = A. distachia = Acacia lophantha / -  „переста албиция”, която цъфти в бяло, розово или светложълто, а цветовете образуват продълговато съцветие, подобна на четка за миене на шишета. Може да се вкорени от млада клонка във вода през лятото, но накиснете повече от една, за да си осигурите успех.

ИЗИСКВАНИЯ:

Обича да е на светло до слънчево, понася и пълно слънце. Температурата от есента до пролетта да е хладна. Добра влажност, без да се преполива, и приток на свеж въздух, но не бива да е на течение.

Аламанда - Allamanda – сем. Apocynacea

Allamanda blanchetii

Аламанда - Allamanda – сем. Apocynacea

Много зрелищно катерливо растение от Южна Америка, което би се радвало на голяма популярност ако беше по издръжливо. Съществуват 15 негови разновидности. Оформя се като храст. Носи името на швейцарския ботаник Фредерик Аламанд, донесъл растението преди два века от Суринам. Листата му са лъскави, елипсовидни и заострени, а едрите жълти цветове радват през цялото лято. Ако задоволите претенциите му към топли и влажни условия плюс обилна слънчева светлина, то ще ви се отблагодари с богат цъфтеж. За да развие цветни пъпки, има нужда и от редовно подрязване в края на зимата. Отрязаните клончета потопете във вода за ново попълнение. Аламанда катартика / A. cathartica / е истинска красавица с разтворените си жълти фунии. Затова именно я наричат „златен тромпет”. Предлагат се на пазара два нейни хибрида – грандифлора и хендерсонии. Аламанда нериифолиа / A. neriifolia / е храсче, достигащо 1-2 м височина. Златните й цветове са изпъстрени с червеникаво-оранжево в гърлото.

ИЗИСКВАНИЯ:

Светло, слънчево, топло. Добра влажност и обилно поливане през лятото, през зимата почвата също да се поддържа влажна. Подхранвайте на две седми;и за по-добри резултати.

Акорус - Acorus – сем.Araceae

Habit of Acorus calamus.

Акорус - Acorus – сем.Araceae

Акорусът е дребно, бавнонарастващо тревисто растение от умерените и субтропическите райони на света. Образува плътна туфа от изправени листа, а през лятото се появяват ситни зелено-червени цветчета, групирани в съцветия. Съществува и вариетет с изпъстрени с жълти ивички листа. Не е взискателен, но иска много висока влажност на почвата, което го прави подходящ за отглеждане в терариуми без дренажни отвори. Размножава се чрез деление на туфата през пролетта или есента. Цветарите предлагат главно А. граминеус вариегатус / A. gramineus variegatus / от Индия и Япония, който е раиран в бяло. Тревоподобните му листа са 20-50 см дълги. Акарус граминеус пусилус / A. g. pusillus / е по-дребен и по-туфест.

ИЗИСКВАНИЯ:

Понася полусянка, но най-добре вирее при силна слънчева светлина. Почвата не бива никога да пресъхва, а подложката може да се държи постоянно пълна с вода. Обича по-хладна температура и висока влажност на въздуха.

Акация - Acacia – сем. Leguminosae

Acacia auriculiformis

Акация

Acacia – сем. Leguminosae

Този австралийски храст е чудесно стайно растение. Отглежда се заради нежния аромат на жълтите, понякога бели цветове като пухкави топчета, или издължени като четки за миене на шишета. Цъфти от февруари до април, но само ако през зимата се държи на слънчево, проветриво, влажно и хладно. Листата са светлозелени и сложноперести, почти като на папрат, а през нощта се свиват, поради което акацията често неправилно се нарича мимоза. Размножава се чрез връхни резници, натопени във вода. Най-гледаната е бодливата А. армата / A. armata /, достигаща 3 м. височина. Листата и са тъмнозелени, а ароматните жълти цветове се появяват през пролетта. Акация делбата / A. dealbata /, която цветарите често продават като мимоза, е по-голямо растение с перести петури до 25 см в размах. Пухкавите лимоненожълти благоуханни цветове излизат през зимата и в началото на пролетта. В родината си тя е дърво с височина до 30 м, но в контейнер достига до около 1 м.

ИЗИСКВАНИЯ:

Да е на светло до слънчево, понася и пълно слънце. От есента да пролетта да е на хладно. Изисква добра влажност и приток на свеж въздух / но не течение/. Да не се подрязва, освен ако няма мъртви клони. Акацията е по-подходяща за зимна градина.

Акалифа-Acalypha

Акалифа-Acalypha

сем. Euphorbiaceae

Естествената среда на това растение са тропиците и субтропиците. Известни са около 450 разновидности на акалифата. Някои се отглеждат като стайни растения заради декоративните листа, други заради оригиналните им цветове. Акалифа хиспида /A. hispida/ се цени заради дългите увиснали като гъсеници тъмночервени /също и бели/ съцветия, които излизат от основата на листата и могат да  достигнат половин метър дължина. В родината си Нова Гвинея растението достига 3 м. височина, но в стайни условия е доста компактно. Акалифа вилкезиана /A. wilkesiana/ се отглежда заради декоративните бронзово-червени листа. Срещат се и други вариетети - зелени листа с бяло по края или с червено или оранжево. Всички акалифи са храсти с дървесно стъбло, които бързо нарастват, но трудно презимуват в стайни условия, тъй като изискват висока влажност като в оранжериите. При сух въздух листата окапват и растението страда от червено паяче, затова се препоръчва всяка година да си вземете резници и да обновявате растението. Обновяването на акалифата всяка година или поне през една година се препоръчва поради факта, че с времето тя губи долните си листа и става доста шугава и неатрактивна. Почиствайте старият храст от мъртвите цветове, а в края на лятото или в началото на пролетта го подкастрете силно, почти наполовина. Пресаждайте акалифата всяка пролет, ако не искате да я обновите, а когато саксията достигне оптималния обем, изгребвайте внимателно горния слой пръст и го сменяйте.
ИЗИСКВАНИЯ - Много са важни топлината и силната светлина, но прякото слънце е нежелателно. Пръстта се поддържа непрекъснато влажна. Въздушната влажност е от първостепенно значение - за целта поставете саксията върху подложка, пълна с камъчета или керамични топчета, покрити с вода. Често пръскайте растението и подхранвайте през две седмици пролет и лете.

Айххорния/Воден зюмбюл/-Eichhornia

Айххорния/Воден зюмбюл/

Eichhornia

 Сем. Pontederiaceae

Това водно растение носи името на Й.А.Ф.Айххорн /1779-1856/, министър на образованието в Прусия. Родът включва 7 вида многогодишници, които в субтропическите райони са досадни водни плевели, но в аквариуми или други водни контейнери са изключително атрактивни и занимателни. Обикновенно плават свободно върху повърхността на водата, но в естествената си среда често се вкореняват в плитчинната кал.Целите лъскави листа сами по себе си са изключително декоративни, но още по привлекателни са светловиолетовите до бели цветове, заради които именно ги наричат водни зюмбюли. Размножават се чрез разделяне. Гледа се видът А. красипес /E. crassipes = E. spesiosa/, който се разпростира нашироко от коренища. Бъбрековидно закръглените му листа имат тумбести стъбла и това го прави още по-интересен.

ИЗИСКВАНИЯ - Много топлина и светлина, но да се предпазва от жарките слънчеви лъчи.

Аихризон-Aichryson

Аихризон - Aichryson

Сем. Crassulaceae

Много атрактивен сукулент от островите на Микронезия, който често се гледа в България. Продава се и в някои цветарски магазини, понякога като еониум, който му е близък роднина. Известни са 10 вида аихризони. Листата са дребни, месести, фино мъхести или гладки, закръглени по края лопатки, разположени в розетки. Често се образува стъбло, което при някои аихризони почти се закриваот гъстите туфи с розетки, но при други е изправено като на дръвче и често прилича на красив бонзай. Подобно на еониума и другите красули, от стъблото му висят "конци", които са вид въздушни корени. Най-разпостранен в света е хибридът А. доместикум /A. x domesticum = Aeonium x domesticum/, които достига 10 см височина, но с възрастта заема доста голяма площ на ширина. Пъстролистната му форма е най-красива, като младите листа израстват чисто бели. По-често може да попаднете на А. лаксум /A. laxum/, който произхожда от Канарските острови и образува изправен ствол до 30 см висок. Листата му са мъхести. Също от Канарските острови е и А. тортуозум /A. tortuosum/, който образува гъсти туфи от розетки, натежаващи върху крехкия ствол. Ако се отчупи някоя розетка, можете просто да я боднете в пръст или пясък и тя ще се вкорени. Същото се отнася и за всички останали аихризони.

ИЗИСКВАНИЯ - Аихризонът е сукулент, затова трябва да се държи на светло и слънчево и да се полива оскъдно чак когато му пресъхне почвата. През зимата издържа на температури до 10 градуса, но предпочита да е на по-топло.

Азарина - Asarina - Scrophulariaceae

Азарина - Asarina 

сем. Scrophulariaceae

 

Азарините понякога се квалифицират като Маурандия / Maurandia или Maurandya /, но във всички случаи става дума красиви катерливи растения с атрактивни цветове. Азарина антиринифлора /A.antirrhiniflora/ от Карифорния, Тексас и Мексико е тънкостеблена лоза с лилави цветчета д бели "гърла". Периодът на цъфтене е продължителен. Мексиканската А. барклиана / A. barcliana / е пълзящо растение с мъхести листа и тръбовидни бели, розови или лилави цветчета, пухкави от външната страна, със зеленикава тръбичка. Азарина ерубесценс /A. erubescens/, също от Мексико, има по едри цветове до / 7 см. / от А. барклаиана, а тяхнята розово-червена окраска е прична често да я наричат "пълзяща глоксиния". Азарините се размножават лесно от клонки, натопени във вода.

ИЗИСКВАНИЯ Силно, но не слънчево осветление. Температурата зимата за не пада под 13 градуса. Почвата да се поддържа постоянно влажна, но не подгизнала. През зимата поливането да се намали и само да не се допуска пълно пресъхване на пръстта.

Азалия /Рододендром/ - Azalea /Rhododendrom/

Азалия /Рододендром/ 

 Azalea /Rhododendrom/

Съществуват стотици сортове азалия, всеки един много красиви и все с екзотични имена. Известни са над 800 позноти вида, а заедно с хибридите броят надвишана 2000 броя. Азалията цъфти през пролетта в по - топлите страни я отглеждат в дворовете, което е голяма атракция, но в стайни условия, често може да ви създаде големи главоболия. Прецъфтелите цветове е хубаво да се махат веднага. Подхранвайте растението на две седмици и през есента има вероятност то да цъфне отново. През пролетта, когато отминат опасностите от слани, е добре растението да се изнесе на открито, но на хладно място, без пряка слънчева светлина. След цъфтежа е добре да бъде подрязана ниско, до 5 см., за да се стимулира нов растеж и добро разклоняване. През лятото може да се размножава от връхни резници, натопени в дъждовна вода, но имайте едно наум, че не всички резници пускат корени. Най-много се препоръчва поливането на азалията да става не отгоре, а чрез потапяне на цялата саксия във вода веднаж или два пъти седмично. Не е необходимо пресаждането на растението всяка година, а само когато корените изпълнат докрай саксията. За тези които желаят да отглеждат азалия в дома си е хубаво да знаят следните полезни съвети.

• през зимата се постарайте да задържите температурата, не по ниска от 10-16 С.
• често пръскайте листата на растението.
• постарайте се да осигурите добро осветление, но да не бъде пряка слънчева светлина.
• внимавайте много при поливането, - почвата не бива да пресъхва, а водата не бива да е твърда.
• азалиите често се продават в торф - който бързо пресъхва, желателно е да пресадите растението, но внимавайте почвата да не бъде много варовита. Добре е това да стане един месец след цъфтежа.

ИЗИСКВАНИЯ - Опитвайте да поддържате хладна температура и добра светлина, но не пряка слънчева. Добро предложение е северен прозорец. Пръстта да бъде влажна, но не подгизнала. Добре е да помните, азалиите мразят варовита вода. При всяка възможност поливайте с дъждовна вода и със същата вода пръскайте листата и цветовете, продължите животът им.

Адромисхус - Adromischus

Адромисхус - Adromischus

сем. Crassulaceae

 Един от интересните и ефектни сукуленти, произхожда от Южна Африка, слабо познат и рядко срещан у нас. Има разпознати около 50 разновидности. Адромисхусът е близък роднина на котиледона. Растението е дребно и е много подходящо са стайно отглеждане, защото целогодишно е пълно със зеленина. Има месести листа, заоблени по краищата, сиво-зелени, често с по-тъмни петна от червени власинки в основата, които всъщност са въздушни корени. Има дребни, петлистни цветове чевеникави или бели на цвят и се появяват през лятото. Сред най-разпостранените е А. макулатус / A.maculatus = Cotyledon maculata = Crassula maculata /, който достига 10 см. височина. Листата му са закръглени, приличат много на малка лопатка, с малки бодлички по краищата и са зелени на кафяви петънца. Адромисхус фестивус / A. festivus / има много месести, до тумбести лопатковидни листа, достигащи до 3 см. дължина. Цветът им е наситено зелен на тъмни петна. Адромисхус триколор / A.tricolor / е представител с по-едри листа, с дължина до 6 см. и образува туфи. Листата са тесни, продълговато цилиндрични, сиво-зелени на лилави петна. Растението се размножава от листо, което трябва да престои едно денонощие на сухо, което след това можете да поставите в пясък или направо в пръст.

ИЗИСКВАНИЯ - Препоръчително е силното слънце и оскъдно поливане при всички сукуленти.

Адиантум / Венерин косъм / Adiantum

АДИАНТУМ / ВЕНЕРИН КОСЪМ /

Adiantum - - Adiantaceae

   Адиантумът е една от най-красивите и обичани папрати с над 200 вида, някои от които са студоустойчиви и растат на открито, други само в домашни условия в нашия климатичен пояс. Естествената му среда са субтропичните райони на Азия и Африка, а някои видове произхождат от Европа. Отличителната им черта са елегантните дълги черни стъбла, отрупани с дълбоко изрязани листа, които могат да бъдат перести, двуперести или многоперести, като всяко листенце от своя страна в зависимост от вида може да е продълговато, триъгълно или рошаво-къдраво. В Австралия и Нова Зеландия расте красив миниатюрен адиантум / A.hispidulum /, който в последно време се налага на пазара. Младите му листа са обагрени в бакърено-розаво, поради което го наричат розав или австралийски венерин косъм. Всеобщ любимец обаче е видът капилус-венерис / A.capillus-veneris /, наричан у нас венерин или богородичен косъм. Има пълзящи стъбла, от които излизат изящни перести листа върху нежни черни дръжки, които именно издават илюзията за коси. Всички надземни части са покрити с невидим восъчен налип и по тази причина по тях не се задържа вода. Оттук и названието на растението, тъй като адиантум означава ненамокряем. Адиантум радианум / A. raddianum = A. cineatum / от тропическа Америка има по-дребни листа от венериния косъм и е по-лесен за отглеждане. Той е сред най-разпостранените и се продават 20-тина негови разновидности. Най-ефективен е А. скутум розеум / A. scutum roseum / с бледозелени до кремаво розовати листа.

   Общоприето е, че изискванията на тази папрат не са големи, но това е една голяма заблуда, която може да ви коство живота на растението. И най-малките отклонения от условията за отглеждане могат да се окажат пагубни. Първо, то не понася сух въздух и парното отопление не му е по вкуса, поради което трябва често да се пръска, да се държи върху подложка с мокри камъчета и да се полива добре. Не допускайте почвата да изсъхне. Постоянната и влага е естествен развъдник на дъждовни червей. Проверете дали ги има, като накиснете саксията в разтвор от калиев перманганат и проверете няма ли да излязат през отворите отдолу на саксията. Започнат ли да съхнат листата, подрежете ги почти до основата и започнете да пръскате с вода и да поливате обилно, за да израстнот нови. Размножава се чрез спори или чрез разделяне на коренищата. При пресаждането внимавайте саксията да е с добър дренаж.

Изисквания: 

Расте най- добре на източно или северно изложение. Може обаче да понесе топло и светло, стига да е далеч от преките слънчеви лъчи. Не обича въздушните течения. Минималната зимна температура да е около 10 градуса, а през лятото не понася горещините. Корените никога не бива да остават сухи. Пръскайте често с вода.

Адениум / Пустинна роза / Adenium

А Д Е Н И У М

/ П у с т и н н а  р о з а / - Adenium / Apocynaceae

  Родината на този полусукулентен храст са тропическите и субтропическите области на Африка, както и безводните райони на Арабия. Името си дължи на бившата британска колония Аден, сега част от Йемен, където английските ботаници за пръв път го описват. Съществуват около 15 разновидности, повечето с удебелени долни стволове, които приличат донякъде на тубери / грудки /. Плътните тъмнозелени листа в естествени условия имат кратък живот и окапват по време на сухия период. В стайни условия те могат да се задържат в продължение на година, тяхната лъскава зеленина е прекрасен фон, на който изпъква красотата на фунийкоподобните, ярки, 5-листни цветове. Размножавайте адениума от млади резници през лятото или от семена през пролетта. Адениум обезум / Adenium obesum, наричан пустинна роза / е храст с височина до 1,5 м в естествени условия, но много по-дребен когато е в саксия. Стволът е силно удебелен, а цветовете му са розови и се появяват през лятото. Адениум обезум мултифлорум / Adenium obesum multiflorum / израства повече на височина в стайни условия и цъфти в бяло, с розово ръбче.

и з и с к в а н и я :

 Растението има изявени претенции към светлина и топлина. Най-добре се чувства на силно слънце, а температурата не бива никога да пада под 15-16 C през зимата. Затова пък издържа на ниска влажност и трябва да се полива оскъдно, като се оставя почвата да изсъхне между две поливания. Внимавайте за памуклийки и червено паяче, проверявайте долната страна на листата и периодично ги избърсвайте добре с памуче, напоено в лавандулов спирт или ракия.

Аглаонема - Aglaonema

Аглаонема - Aglaonema

сем. Araceae

    Аглаонемата е типично листнодекоративно растение. Има къси стъбла, които често и придават почти храстовидна форма, и едри заострени листа с красиви шарки. Известни са 21 вида. Основното й достойнтво е нейната способност да вирее успешно при слабо осветление, но това се отнася само за растенията с чисто зелени листа, които рядко се продават в магазините. Онези, които са изпъстрени с бяло или жълто, се нуждаят от добро осветление. Аглаонема комутатум / A. commitatum / от Цейлон и Филипините има тъмнозелени листа, кръстосани със сребристи шарки. След скромните и зеленикаво-бели цветове понякога се появяват дребни червени, топчести плодчета. Аглаонема модестум / A. modestum / от Китай има трайни, восъчнозелени листа, доста тесни и издължени към върха, разположени плътно около тънко стъбло. Аглаонема псевдобрактеатум / A. pseudobracteatum / от Малайзия достига до 60 см вшсочшна и има ярко изпъстрени с кремаво до жълто листа. Стъблата й са също кремави. Аглаонема ребелинии / A. roebelimii / от Борнео много прилича на дифенбахията и често се бърка с нея. Тази аглоанема се класифицира и като Схизматоглотис / Schismatoglottis /. Листата й почти изцяло са сребристи, с изключение на периферията и централната жилка. Аглаонема симплекс / A. simplex / от Ява също израства над половин метър и много прилича на А.модестум. Аглаонема треубии / A. treubii / има тесни, източени, светлозелени листа, силно изпъстрени с кремаво. Отглеждайте аглаонемата в по-плитка саксия, пазете я ат течение, дръжте я на топло и влажно през зимата. Растението нараства бавно, иска често подхранване, и рядко пресаждане. Младите екземпляри са с много ниски стъбла, но възрастните образуват пънче. Ако листата съхнат по краищата и се свиват, значи въздухът е прекалено сух. Трябва да се предпазва и от червено паяче и памуклийки, което ще рече, че често ще трябва да надничате под листата й и при най-малко подозрение да ги минавате от долната страна с памуче, натопено в спирт. В домашни условия се размножава най-удачно от стъблени резници през пролетта и лятото или чрез разделяне на туфата. Да се пресажда на 3-4 години.
Изисквания - Топлина през лятото и минимум 15-16 градуса през зимата. През зимата да се полива оскъдно, но през останалото време на годината редовно. Нуждае се от пръскане и влажен въздух.

 

Агапантус / Agapanthus /

Агапантус / Agapanthus /

сем. Alliaceae

Агапантусът е известен също като африканска лилия, защото родината му е Южна Африка. Той е от лилиевото семейство и подобно на други свои родственици има луковица и месести корени, а листата му са тесни, дълги, трайни, извити леко на вън, събрани в розетки. От центъра на розетката израства стъбло с височина 60-70 см, на чийто връх се оформя овално съцветие с нежни сини или бели цветове 2-3 см дълги, приличащи на камбанки. Цъфтежът е продържителен, тъй като цветовете от едно съцветие не се отварят едновременно. Размножава се чрез разделянето на розетки. Агапантус африканус / A.africanus = A. umbellatus / има две цветоносни стъбла, цветовете му са морави и се отварят през есента, а A.ориенталис / A. orientalis / има нужда от пространство, тъй като става много обемист. Поначало е препоръчително агапантусът да се засажда в обемисти контейнери, защото така се чувства добре и цъфти обилно. През лятото може да бъде изнасян навън.

Изисквания: Понася пряка слънчева светлина, и полусянка. Много е важно как ще презимува растението. Стаята трябва да е с температура 5-7 градуса, растението трябва да бъде на светло, за да не оподат листата / опадването на листата го изтощава и след това много трудно цъфти /, да се полива само колкото да не изсъхне около пръстта. С настъпването на пролетта да се постави на добра светлина с малко пряко слънце и да се полива обилно. Препоръчва се и подхранване с тор 1-2 пъти месечно през активния вегетативен период.

Агаве/Столетник/ - Agave /Agavaceae/

АГАВЕ / СТОЛЕТНИК /

  Столетниците могат да бъдат както много-малки, така и могат да станат огромни гиганти, отглеждани в огромни контейнери.В умерените климати нараства бавно и рядко цъфти-защото главната розетка след цъфтежа дава семена и умира. Наричат растението столетник защото цъфтял веднъж на сто години. Пренесено е от Мексико през 17 век, където се използва широко в народната медицина. 

   Известни са над 300 негови разновидности. Розетките му са със удължени месести листа, покрити със сиво-зеленикав восъчен налеп и бодли по ръбовете. Много често го бъркат с алое. Освен зелените вариетети има и по-декоративни, с бял или бледожълт надлъжен кант. Листата достигат до 1-1,5 м дължина и около 20 см широчина. Цветоносното стъбло е много високо, а след прецъфтяването растението умира. Агаве атенуата / A. attenuata / е сред най-ефектните в рода - от бледозелени  до сивкави листа, достигащи 1 м дължина, месести, като че ли прозрачни, без бодли. Тъй като нараства до големи размери, растението може да се превърне във главна атракция на всяко едно помещение, в което се постави. Цъфти ефектно в жълто върху елегантно извити безлистни стъбла. Агаве филифера / A. filifera / има обърнати на горе листа, достигащи около 30 см, целите в провиснали нишки. Той е доста по-компактен от А. американа / A. americana /, от който ферментирал сок мексиканците приготвят своето национално питие пулке. Агаве ангустифолиа / A. angustifolia / образува гъсти розетки върху къс ствол, достига до 40 см височина в стайни условия и е много декоративно. Агаве  викториерегинае / A. victoriae-reginae / е смятан за най-атрактивен - листата му са триъгълни, тъмнозелени, с тънък бял кант по края. Сред най-красивите видове, често гледан самостоятелно като екзотичен акцент, е А. потаторум / A. potatorum /, който може да израстне при подходящи условия до 60-80 см.
   Агавето се размножава чрез издънки, които се образуват в основата на розетката. През зимата се прибира в светли и сухи помещения с температура около 5 градуса, като се полива много рядко.
ИЗИСКВАНИЯ: Пряка слънчева светлина и много рядко поливане чак когато пръстта се спече.

Абутилон /Стаен клен/ - Abutilon /Malvaceae/

Абутилон /Стаен клен/ - Abutilon сем. /Malvaceae/

 Абутилонът е вечнозелен храст, произхождащ от тропическите райони на Южна Америка. Има листа с форма на клен, но много се цени заради зрелищните цветове с форма на увиснали камбанки в бяло, жълто, розово, оранжево или червено. В родните си места образува малки горички или расте на храстовидни туфи. Има към 100 разновидности, както едногодишни, така и многогодишни. 

  Абутилон мегапотамикум / A.megapotamicum / достига до 2  метра височина в саксия и цъфти в жълто, а пъстролистният му вид се гледа заради красивите, нашарени с бели и жълти петна листа.

 Абутилон хибридум / A.x hybridum = A.globosom / се различава от другите по това, че израства като кичесто дръвче с височина около 1,5 метра. Има и вариант с почти изцяло бели листа / A. striatum /  който достига същата височина и има изпъстрени с жълто листа, но за разлика от другите абутилони те са гладки, без власинки.

  Растението не е трудно за гледане. Не се нуждае от много топлина, нито от много влажен въздух, а пред лятото ще му бъде добре, ако го изнесете на открит балкон или в градина.        Идеален избор, ако искате листно-декоративно растение, което и да цъфти. Абутилонът нараства много бързо и трябва всяка година да се пресажда, като новата саксия не бива да е повече от един размер по-голяма от предишната, тъй като обилният цъфтеж изисква пръстта да бъде изпълнена с корени. След като го прехвърлите в оптимална по големина саксия, оставете растението да се аклиматизира, а ограниченото пространство  компенсирайте с допълнително подхранване на две седмици. Много е важно на време да започнете да подкастряте абутилона за да се разклонява и да го насърчавате да приеме симетрична компактна форма, защото в противен случай е склонен да оголи ствола си и да изгуби декоративната си стойност. Подрязването дава тласък и на цъфтежа. Размножава се от млади резници по всяко време на годината, но хибридните и пъстро-листните абутилони се вкореняват изключително трудно по този начин.

Изисквания

  Силна светлина, понася добре и прякото слънце. През зимата обича да е на хладно, но не на студено. Пръскайте от време на време листата. Никога не оставяйте пръстта да изсъхне. През зимата поливайте оскъдно, като само внимавайте почвата да не пресъхне напълно.

Основни правила при пресаждането

О С Н О В Н И  П Р А В И Л А 

ЗА ПРЕСАЖДАНЕТО

1. Много внимателно извадете растението от транспортната му саксия, като го придържате внимателно с една ръка и внимавате да не нараните крехката му коренна система.
2. Сложете парченца тухли, натрошена глинена саксия или камъчета върху дренажния отвор на новата саксия, за да се предотврати изтичането на пръст при поливане. При използването на камъчета внимавайте да не запушат изцяло дренажния отвор.
3. След това сипете пръст върху баласта и поставете изваденото растение в центъра на саксията - горното му повърхност да е на 1-2 сантнметра под ръба на контейнера. При по-големите саксии оставете повече разстояние.
4. Започнете внимателно да запълвате с пръст саксията покрай растението, като от време на време леко подрусвате саксията, за да слегне пръста. Продължете да добавяте пръст, докато повърхността се изравни и горният пласт на растението е изцяло покрит с нова пръст, а стъблата са изцяло над повърхността.
5. Леко загребете с пръсти горния слой на почвата. Не притискайте много надолу корените или стъблата, за да не ги повредите. Полейте добре растението и го оставете хубаво да се отцеди.

  Прехвърлянето в нова саксия или контейнер е много травматичен период за растението и е добре да му дадете известно време за приспособяване, преди да го поставите на мястото му. Ако не е кактус или сукулент, не го излагайте веднага на слънчеви лъчи и го поставете за 2-3 дни на по-хладно място. Ако забележите през тези дни леко повяхване, не го поливайте, освен ако почвата не е съвършено суха поне на 3 см от повърхността, а по-скоро го напръскайте с хладка вода, за да живне. Изчакайте 2-3 месеца преди да го подхраните с тор.

Какви растения да подберем за нашия дом

Подбор на растенията за нашият дом

  Многобройни са различията на хората, още по-многобройни са критериите които ги ръководят при закупуването на стайни растения. Обикновено става въпрос за импулс  който ни спохожда според дадената ситуация, с други думи казано любовна авантюра от пръв поглед. Най-пъстрият и екзотичен екземпляр от излъсканата до блясък витрина на магазина. 

   Тези купувачи са и най-разочарованите, защото тези растения са и най - капризни. Затова изборът на растение трябва да започне, още много преди да сте влезли в магазина за цветя. Трябва внимателно да огледате стаите с които разполагате и добре да прецените, кое цвете къде да бъде поставено, в зависимост от нуждата му от светлина и топлина. Растителните видове са толкова многобройни и условията за живот толкова разнообразни, че за всяка от стайте ви ще се намери най-доброто решение за озеленяването на стаята ви. Най-доброто изложение е източното, но и останалите изложения не са за подценяване. Има растения които виреят на голямо слънце / това са сукулентни растения, кактуси и голяма част от цъфтящите растения. /, други виреят в северни и мрачни помещения / хлорофитум, повечето драцени и папрати, някои палми и голяма част от фикусите. / 

   През зимата най-важният въпрос които вълнува всички който се занимават с любимите си цветя е кое растение каква температура обича най-много, дали отоплението е достатъчно, дали парното пресушава много нашите любими растения, къде да сложим вода в чинийка за овлажняване на въздуха / номера с чинийката е полезен не само за растенията, но и за хората също помага много-добре. /