Аглаонема - Aglaonema

Аглаонема - Aglaonema

сем. Araceae

    Аглаонемата е типично листнодекоративно растение. Има къси стъбла, които често и придават почти храстовидна форма, и едри заострени листа с красиви шарки. Известни са 21 вида. Основното й достойнтво е нейната способност да вирее успешно при слабо осветление, но това се отнася само за растенията с чисто зелени листа, които рядко се продават в магазините. Онези, които са изпъстрени с бяло или жълто, се нуждаят от добро осветление. Аглаонема комутатум / A. commitatum / от Цейлон и Филипините има тъмнозелени листа, кръстосани със сребристи шарки. След скромните и зеленикаво-бели цветове понякога се появяват дребни червени, топчести плодчета. Аглаонема модестум / A. modestum / от Китай има трайни, восъчнозелени листа, доста тесни и издължени към върха, разположени плътно около тънко стъбло. Аглаонема псевдобрактеатум / A. pseudobracteatum / от Малайзия достига до 60 см вшсочшна и има ярко изпъстрени с кремаво до жълто листа. Стъблата й са също кремави. Аглаонема ребелинии / A. roebelimii / от Борнео много прилича на дифенбахията и често се бърка с нея. Тази аглоанема се класифицира и като Схизматоглотис / Schismatoglottis /. Листата й почти изцяло са сребристи, с изключение на периферията и централната жилка. Аглаонема симплекс / A. simplex / от Ява също израства над половин метър и много прилича на А.модестум. Аглаонема треубии / A. treubii / има тесни, източени, светлозелени листа, силно изпъстрени с кремаво. Отглеждайте аглаонемата в по-плитка саксия, пазете я ат течение, дръжте я на топло и влажно през зимата. Растението нараства бавно, иска често подхранване, и рядко пресаждане. Младите екземпляри са с много ниски стъбла, но възрастните образуват пънче. Ако листата съхнат по краищата и се свиват, значи въздухът е прекалено сух. Трябва да се предпазва и от червено паяче и памуклийки, което ще рече, че често ще трябва да надничате под листата й и при най-малко подозрение да ги минавате от долната страна с памуче, натопено в спирт. В домашни условия се размножава най-удачно от стъблени резници през пролетта и лятото или чрез разделяне на туфата. Да се пресажда на 3-4 години.
Изисквания - Топлина през лятото и минимум 15-16 градуса през зимата. През зимата да се полива оскъдно, но през останалото време на годината редовно. Нуждае се от пръскане и влажен въздух.

 

Агапантус / Agapanthus /

Агапантус / Agapanthus /

сем. Alliaceae

Агапантусът е известен също като африканска лилия, защото родината му е Южна Африка. Той е от лилиевото семейство и подобно на други свои родственици има луковица и месести корени, а листата му са тесни, дълги, трайни, извити леко на вън, събрани в розетки. От центъра на розетката израства стъбло с височина 60-70 см, на чийто връх се оформя овално съцветие с нежни сини или бели цветове 2-3 см дълги, приличащи на камбанки. Цъфтежът е продържителен, тъй като цветовете от едно съцветие не се отварят едновременно. Размножава се чрез разделянето на розетки. Агапантус африканус / A.africanus = A. umbellatus / има две цветоносни стъбла, цветовете му са морави и се отварят през есента, а A.ориенталис / A. orientalis / има нужда от пространство, тъй като става много обемист. Поначало е препоръчително агапантусът да се засажда в обемисти контейнери, защото така се чувства добре и цъфти обилно. През лятото може да бъде изнасян навън.

Изисквания: Понася пряка слънчева светлина, и полусянка. Много е важно как ще презимува растението. Стаята трябва да е с температура 5-7 градуса, растението трябва да бъде на светло, за да не оподат листата / опадването на листата го изтощава и след това много трудно цъфти /, да се полива само колкото да не изсъхне около пръстта. С настъпването на пролетта да се постави на добра светлина с малко пряко слънце и да се полива обилно. Препоръчва се и подхранване с тор 1-2 пъти месечно през активния вегетативен период.