Акалифа-Acalypha

Акалифа-Acalypha

сем. Euphorbiaceae

Естествената среда на това растение са тропиците и субтропиците. Известни са около 450 разновидности на акалифата. Някои се отглеждат като стайни растения заради декоративните листа, други заради оригиналните им цветове. Акалифа хиспида /A. hispida/ се цени заради дългите увиснали като гъсеници тъмночервени /също и бели/ съцветия, които излизат от основата на листата и могат да  достигнат половин метър дължина. В родината си Нова Гвинея растението достига 3 м. височина, но в стайни условия е доста компактно. Акалифа вилкезиана /A. wilkesiana/ се отглежда заради декоративните бронзово-червени листа. Срещат се и други вариетети - зелени листа с бяло по края или с червено или оранжево. Всички акалифи са храсти с дървесно стъбло, които бързо нарастват, но трудно презимуват в стайни условия, тъй като изискват висока влажност като в оранжериите. При сух въздух листата окапват и растението страда от червено паяче, затова се препоръчва всяка година да си вземете резници и да обновявате растението. Обновяването на акалифата всяка година или поне през една година се препоръчва поради факта, че с времето тя губи долните си листа и става доста шугава и неатрактивна. Почиствайте старият храст от мъртвите цветове, а в края на лятото или в началото на пролетта го подкастрете силно, почти наполовина. Пресаждайте акалифата всяка пролет, ако не искате да я обновите, а когато саксията достигне оптималния обем, изгребвайте внимателно горния слой пръст и го сменяйте.
ИЗИСКВАНИЯ - Много са важни топлината и силната светлина, но прякото слънце е нежелателно. Пръстта се поддържа непрекъснато влажна. Въздушната влажност е от първостепенно значение - за целта поставете саксията върху подложка, пълна с камъчета или керамични топчета, покрити с вода. Често пръскайте растението и подхранвайте през две седмици пролет и лете.

Айххорния/Воден зюмбюл/-Eichhornia

Айххорния/Воден зюмбюл/

Eichhornia

 Сем. Pontederiaceae

Това водно растение носи името на Й.А.Ф.Айххорн /1779-1856/, министър на образованието в Прусия. Родът включва 7 вида многогодишници, които в субтропическите райони са досадни водни плевели, но в аквариуми или други водни контейнери са изключително атрактивни и занимателни. Обикновенно плават свободно върху повърхността на водата, но в естествената си среда често се вкореняват в плитчинната кал.Целите лъскави листа сами по себе си са изключително декоративни, но още по привлекателни са светловиолетовите до бели цветове, заради които именно ги наричат водни зюмбюли. Размножават се чрез разделяне. Гледа се видът А. красипес /E. crassipes = E. spesiosa/, който се разпростира нашироко от коренища. Бъбрековидно закръглените му листа имат тумбести стъбла и това го прави още по-интересен.

ИЗИСКВАНИЯ - Много топлина и светлина, но да се предпазва от жарките слънчеви лъчи.

Аихризон-Aichryson

Аихризон - Aichryson

Сем. Crassulaceae

Много атрактивен сукулент от островите на Микронезия, който често се гледа в България. Продава се и в някои цветарски магазини, понякога като еониум, който му е близък роднина. Известни са 10 вида аихризони. Листата са дребни, месести, фино мъхести или гладки, закръглени по края лопатки, разположени в розетки. Често се образува стъбло, което при някои аихризони почти се закриваот гъстите туфи с розетки, но при други е изправено като на дръвче и често прилича на красив бонзай. Подобно на еониума и другите красули, от стъблото му висят "конци", които са вид въздушни корени. Най-разпостранен в света е хибридът А. доместикум /A. x domesticum = Aeonium x domesticum/, които достига 10 см височина, но с възрастта заема доста голяма площ на ширина. Пъстролистната му форма е най-красива, като младите листа израстват чисто бели. По-често може да попаднете на А. лаксум /A. laxum/, който произхожда от Канарските острови и образува изправен ствол до 30 см висок. Листата му са мъхести. Също от Канарските острови е и А. тортуозум /A. tortuosum/, който образува гъсти туфи от розетки, натежаващи върху крехкия ствол. Ако се отчупи някоя розетка, можете просто да я боднете в пръст или пясък и тя ще се вкорени. Същото се отнася и за всички останали аихризони.

ИЗИСКВАНИЯ - Аихризонът е сукулент, затова трябва да се държи на светло и слънчево и да се полива оскъдно чак когато му пресъхне почвата. През зимата издържа на температури до 10 градуса, но предпочита да е на по-топло.

Азарина - Asarina - Scrophulariaceae

Азарина - Asarina 

сем. Scrophulariaceae

 

Азарините понякога се квалифицират като Маурандия / Maurandia или Maurandya /, но във всички случаи става дума красиви катерливи растения с атрактивни цветове. Азарина антиринифлора /A.antirrhiniflora/ от Карифорния, Тексас и Мексико е тънкостеблена лоза с лилави цветчета д бели "гърла". Периодът на цъфтене е продължителен. Мексиканската А. барклиана / A. barcliana / е пълзящо растение с мъхести листа и тръбовидни бели, розови или лилави цветчета, пухкави от външната страна, със зеленикава тръбичка. Азарина ерубесценс /A. erubescens/, също от Мексико, има по едри цветове до / 7 см. / от А. барклаиана, а тяхнята розово-червена окраска е прична често да я наричат "пълзяща глоксиния". Азарините се размножават лесно от клонки, натопени във вода.

ИЗИСКВАНИЯ Силно, но не слънчево осветление. Температурата зимата за не пада под 13 градуса. Почвата да се поддържа постоянно влажна, но не подгизнала. През зимата поливането да се намали и само да не се допуска пълно пресъхване на пръстта.