Акорус - Acorus – сем.Araceae

Habit of Acorus calamus.

Акорус - Acorus – сем.Araceae

Акорусът е дребно, бавнонарастващо тревисто растение от умерените и субтропическите райони на света. Образува плътна туфа от изправени листа, а през лятото се появяват ситни зелено-червени цветчета, групирани в съцветия. Съществува и вариетет с изпъстрени с жълти ивички листа. Не е взискателен, но иска много висока влажност на почвата, което го прави подходящ за отглеждане в терариуми без дренажни отвори. Размножава се чрез деление на туфата през пролетта или есента. Цветарите предлагат главно А. граминеус вариегатус / A. gramineus variegatus / от Индия и Япония, който е раиран в бяло. Тревоподобните му листа са 20-50 см дълги. Акарус граминеус пусилус / A. g. pusillus / е по-дребен и по-туфест.

ИЗИСКВАНИЯ:

Понася полусянка, но най-добре вирее при силна слънчева светлина. Почвата не бива никога да пресъхва, а подложката може да се държи постоянно пълна с вода. Обича по-хладна температура и висока влажност на въздуха.

Акация - Acacia – сем. Leguminosae

Acacia auriculiformis

Акация

Acacia – сем. Leguminosae

Този австралийски храст е чудесно стайно растение. Отглежда се заради нежния аромат на жълтите, понякога бели цветове като пухкави топчета, или издължени като четки за миене на шишета. Цъфти от февруари до април, но само ако през зимата се държи на слънчево, проветриво, влажно и хладно. Листата са светлозелени и сложноперести, почти като на папрат, а през нощта се свиват, поради което акацията често неправилно се нарича мимоза. Размножава се чрез връхни резници, натопени във вода. Най-гледаната е бодливата А. армата / A. armata /, достигаща 3 м. височина. Листата и са тъмнозелени, а ароматните жълти цветове се появяват през пролетта. Акация делбата / A. dealbata /, която цветарите често продават като мимоза, е по-голямо растение с перести петури до 25 см в размах. Пухкавите лимоненожълти благоуханни цветове излизат през зимата и в началото на пролетта. В родината си тя е дърво с височина до 30 м, но в контейнер достига до около 1 м.

ИЗИСКВАНИЯ:

Да е на светло до слънчево, понася и пълно слънце. От есента да пролетта да е на хладно. Изисква добра влажност и приток на свеж въздух / но не течение/. Да не се подрязва, освен ако няма мъртви клони. Акацията е по-подходяща за зимна градина.

Акалифа-Acalypha

Акалифа-Acalypha

сем. Euphorbiaceae

Естествената среда на това растение са тропиците и субтропиците. Известни са около 450 разновидности на акалифата. Някои се отглеждат като стайни растения заради декоративните листа, други заради оригиналните им цветове. Акалифа хиспида /A. hispida/ се цени заради дългите увиснали като гъсеници тъмночервени /също и бели/ съцветия, които излизат от основата на листата и могат да  достигнат половин метър дължина. В родината си Нова Гвинея растението достига 3 м. височина, но в стайни условия е доста компактно. Акалифа вилкезиана /A. wilkesiana/ се отглежда заради декоративните бронзово-червени листа. Срещат се и други вариетети - зелени листа с бяло по края или с червено или оранжево. Всички акалифи са храсти с дървесно стъбло, които бързо нарастват, но трудно презимуват в стайни условия, тъй като изискват висока влажност като в оранжериите. При сух въздух листата окапват и растението страда от червено паяче, затова се препоръчва всяка година да си вземете резници и да обновявате растението. Обновяването на акалифата всяка година или поне през една година се препоръчва поради факта, че с времето тя губи долните си листа и става доста шугава и неатрактивна. Почиствайте старият храст от мъртвите цветове, а в края на лятото или в началото на пролетта го подкастрете силно, почти наполовина. Пресаждайте акалифата всяка пролет, ако не искате да я обновите, а когато саксията достигне оптималния обем, изгребвайте внимателно горния слой пръст и го сменяйте.
ИЗИСКВАНИЯ - Много са важни топлината и силната светлина, но прякото слънце е нежелателно. Пръстта се поддържа непрекъснато влажна. Въздушната влажност е от първостепенно значение - за целта поставете саксията върху подложка, пълна с камъчета или керамични топчета, покрити с вода. Често пръскайте растението и подхранвайте през две седмици пролет и лете.

Айххорния/Воден зюмбюл/-Eichhornia

Айххорния/Воден зюмбюл/

Eichhornia

 Сем. Pontederiaceae

Това водно растение носи името на Й.А.Ф.Айххорн /1779-1856/, министър на образованието в Прусия. Родът включва 7 вида многогодишници, които в субтропическите райони са досадни водни плевели, но в аквариуми или други водни контейнери са изключително атрактивни и занимателни. Обикновенно плават свободно върху повърхността на водата, но в естествената си среда често се вкореняват в плитчинната кал.Целите лъскави листа сами по себе си са изключително декоративни, но още по привлекателни са светловиолетовите до бели цветове, заради които именно ги наричат водни зюмбюли. Размножават се чрез разделяне. Гледа се видът А. красипес /E. crassipes = E. spesiosa/, който се разпростира нашироко от коренища. Бъбрековидно закръглените му листа имат тумбести стъбла и това го прави още по-интересен.

ИЗИСКВАНИЯ - Много топлина и светлина, но да се предпазва от жарките слънчеви лъчи.

Аихризон-Aichryson

Аихризон - Aichryson

Сем. Crassulaceae

Много атрактивен сукулент от островите на Микронезия, който често се гледа в България. Продава се и в някои цветарски магазини, понякога като еониум, който му е близък роднина. Известни са 10 вида аихризони. Листата са дребни, месести, фино мъхести или гладки, закръглени по края лопатки, разположени в розетки. Често се образува стъбло, което при някои аихризони почти се закриваот гъстите туфи с розетки, но при други е изправено като на дръвче и често прилича на красив бонзай. Подобно на еониума и другите красули, от стъблото му висят "конци", които са вид въздушни корени. Най-разпостранен в света е хибридът А. доместикум /A. x domesticum = Aeonium x domesticum/, които достига 10 см височина, но с възрастта заема доста голяма площ на ширина. Пъстролистната му форма е най-красива, като младите листа израстват чисто бели. По-често може да попаднете на А. лаксум /A. laxum/, който произхожда от Канарските острови и образува изправен ствол до 30 см висок. Листата му са мъхести. Също от Канарските острови е и А. тортуозум /A. tortuosum/, който образува гъсти туфи от розетки, натежаващи върху крехкия ствол. Ако се отчупи някоя розетка, можете просто да я боднете в пръст или пясък и тя ще се вкорени. Същото се отнася и за всички останали аихризони.

ИЗИСКВАНИЯ - Аихризонът е сукулент, затова трябва да се държи на светло и слънчево и да се полива оскъдно чак когато му пресъхне почвата. През зимата издържа на температури до 10 градуса, но предпочита да е на по-топло.

Азарина - Asarina - Scrophulariaceae

Азарина - Asarina 

сем. Scrophulariaceae

 

Азарините понякога се квалифицират като Маурандия / Maurandia или Maurandya /, но във всички случаи става дума красиви катерливи растения с атрактивни цветове. Азарина антиринифлора /A.antirrhiniflora/ от Карифорния, Тексас и Мексико е тънкостеблена лоза с лилави цветчета д бели "гърла". Периодът на цъфтене е продължителен. Мексиканската А. барклиана / A. barcliana / е пълзящо растение с мъхести листа и тръбовидни бели, розови или лилави цветчета, пухкави от външната страна, със зеленикава тръбичка. Азарина ерубесценс /A. erubescens/, също от Мексико, има по едри цветове до / 7 см. / от А. барклаиана, а тяхнята розово-червена окраска е прична често да я наричат "пълзяща глоксиния". Азарините се размножават лесно от клонки, натопени във вода.

ИЗИСКВАНИЯ Силно, но не слънчево осветление. Температурата зимата за не пада под 13 градуса. Почвата да се поддържа постоянно влажна, но не подгизнала. През зимата поливането да се намали и само да не се допуска пълно пресъхване на пръстта.

Азалия /Рододендром/ - Azalea /Rhododendrom/

Азалия /Рододендром/ 

 Azalea /Rhododendrom/

Съществуват стотици сортове азалия, всеки един много красиви и все с екзотични имена. Известни са над 800 позноти вида, а заедно с хибридите броят надвишана 2000 броя. Азалията цъфти през пролетта в по - топлите страни я отглеждат в дворовете, което е голяма атракция, но в стайни условия, често може да ви създаде големи главоболия. Прецъфтелите цветове е хубаво да се махат веднага. Подхранвайте растението на две седмици и през есента има вероятност то да цъфне отново. През пролетта, когато отминат опасностите от слани, е добре растението да се изнесе на открито, но на хладно място, без пряка слънчева светлина. След цъфтежа е добре да бъде подрязана ниско, до 5 см., за да се стимулира нов растеж и добро разклоняване. През лятото може да се размножава от връхни резници, натопени в дъждовна вода, но имайте едно наум, че не всички резници пускат корени. Най-много се препоръчва поливането на азалията да става не отгоре, а чрез потапяне на цялата саксия във вода веднаж или два пъти седмично. Не е необходимо пресаждането на растението всяка година, а само когато корените изпълнат докрай саксията. За тези които желаят да отглеждат азалия в дома си е хубаво да знаят следните полезни съвети.

• през зимата се постарайте да задържите температурата, не по ниска от 10-16 С.
• често пръскайте листата на растението.
• постарайте се да осигурите добро осветление, но да не бъде пряка слънчева светлина.
• внимавайте много при поливането, - почвата не бива да пресъхва, а водата не бива да е твърда.
• азалиите често се продават в торф - който бързо пресъхва, желателно е да пресадите растението, но внимавайте почвата да не бъде много варовита. Добре е това да стане един месец след цъфтежа.

ИЗИСКВАНИЯ - Опитвайте да поддържате хладна температура и добра светлина, но не пряка слънчева. Добро предложение е северен прозорец. Пръстта да бъде влажна, но не подгизнала. Добре е да помните, азалиите мразят варовита вода. При всяка възможност поливайте с дъждовна вода и със същата вода пръскайте листата и цветовете, продължите животът им.

Адромисхус - Adromischus

Адромисхус - Adromischus

сем. Crassulaceae

 Един от интересните и ефектни сукуленти, произхожда от Южна Африка, слабо познат и рядко срещан у нас. Има разпознати около 50 разновидности. Адромисхусът е близък роднина на котиледона. Растението е дребно и е много подходящо са стайно отглеждане, защото целогодишно е пълно със зеленина. Има месести листа, заоблени по краищата, сиво-зелени, често с по-тъмни петна от червени власинки в основата, които всъщност са въздушни корени. Има дребни, петлистни цветове чевеникави или бели на цвят и се появяват през лятото. Сред най-разпостранените е А. макулатус / A.maculatus = Cotyledon maculata = Crassula maculata /, който достига 10 см. височина. Листата му са закръглени, приличат много на малка лопатка, с малки бодлички по краищата и са зелени на кафяви петънца. Адромисхус фестивус / A. festivus / има много месести, до тумбести лопатковидни листа, достигащи до 3 см. дължина. Цветът им е наситено зелен на тъмни петна. Адромисхус триколор / A.tricolor / е представител с по-едри листа, с дължина до 6 см. и образува туфи. Листата са тесни, продълговато цилиндрични, сиво-зелени на лилави петна. Растението се размножава от листо, което трябва да престои едно денонощие на сухо, което след това можете да поставите в пясък или направо в пръст.

ИЗИСКВАНИЯ - Препоръчително е силното слънце и оскъдно поливане при всички сукуленти.

Адиантум / Венерин косъм / Adiantum

АДИАНТУМ / ВЕНЕРИН КОСЪМ /

Adiantum - - Adiantaceae

   Адиантумът е една от най-красивите и обичани папрати с над 200 вида, някои от които са студоустойчиви и растат на открито, други само в домашни условия в нашия климатичен пояс. Естествената му среда са субтропичните райони на Азия и Африка, а някои видове произхождат от Европа. Отличителната им черта са елегантните дълги черни стъбла, отрупани с дълбоко изрязани листа, които могат да бъдат перести, двуперести или многоперести, като всяко листенце от своя страна в зависимост от вида може да е продълговато, триъгълно или рошаво-къдраво. В Австралия и Нова Зеландия расте красив миниатюрен адиантум / A.hispidulum /, който в последно време се налага на пазара. Младите му листа са обагрени в бакърено-розаво, поради което го наричат розав или австралийски венерин косъм. Всеобщ любимец обаче е видът капилус-венерис / A.capillus-veneris /, наричан у нас венерин или богородичен косъм. Има пълзящи стъбла, от които излизат изящни перести листа върху нежни черни дръжки, които именно издават илюзията за коси. Всички надземни части са покрити с невидим восъчен налип и по тази причина по тях не се задържа вода. Оттук и названието на растението, тъй като адиантум означава ненамокряем. Адиантум радианум / A. raddianum = A. cineatum / от тропическа Америка има по-дребни листа от венериния косъм и е по-лесен за отглеждане. Той е сред най-разпостранените и се продават 20-тина негови разновидности. Най-ефективен е А. скутум розеум / A. scutum roseum / с бледозелени до кремаво розовати листа.

   Общоприето е, че изискванията на тази папрат не са големи, но това е една голяма заблуда, която може да ви коство живота на растението. И най-малките отклонения от условията за отглеждане могат да се окажат пагубни. Първо, то не понася сух въздух и парното отопление не му е по вкуса, поради което трябва често да се пръска, да се държи върху подложка с мокри камъчета и да се полива добре. Не допускайте почвата да изсъхне. Постоянната и влага е естествен развъдник на дъждовни червей. Проверете дали ги има, като накиснете саксията в разтвор от калиев перманганат и проверете няма ли да излязат през отворите отдолу на саксията. Започнат ли да съхнат листата, подрежете ги почти до основата и започнете да пръскате с вода и да поливате обилно, за да израстнот нови. Размножава се чрез спори или чрез разделяне на коренищата. При пресаждането внимавайте саксията да е с добър дренаж.

Изисквания: 

Расте най- добре на източно или северно изложение. Може обаче да понесе топло и светло, стига да е далеч от преките слънчеви лъчи. Не обича въздушните течения. Минималната зимна температура да е около 10 градуса, а през лятото не понася горещините. Корените никога не бива да остават сухи. Пръскайте често с вода.

Адениум / Пустинна роза / Adenium

А Д Е Н И У М

/ П у с т и н н а  р о з а / - Adenium / Apocynaceae

  Родината на този полусукулентен храст са тропическите и субтропическите области на Африка, както и безводните райони на Арабия. Името си дължи на бившата британска колония Аден, сега част от Йемен, където английските ботаници за пръв път го описват. Съществуват около 15 разновидности, повечето с удебелени долни стволове, които приличат донякъде на тубери / грудки /. Плътните тъмнозелени листа в естествени условия имат кратък живот и окапват по време на сухия период. В стайни условия те могат да се задържат в продължение на година, тяхната лъскава зеленина е прекрасен фон, на който изпъква красотата на фунийкоподобните, ярки, 5-листни цветове. Размножавайте адениума от млади резници през лятото или от семена през пролетта. Адениум обезум / Adenium obesum, наричан пустинна роза / е храст с височина до 1,5 м в естествени условия, но много по-дребен когато е в саксия. Стволът е силно удебелен, а цветовете му са розови и се появяват през лятото. Адениум обезум мултифлорум / Adenium obesum multiflorum / израства повече на височина в стайни условия и цъфти в бяло, с розово ръбче.

и з и с к в а н и я :

 Растението има изявени претенции към светлина и топлина. Най-добре се чувства на силно слънце, а температурата не бива никога да пада под 15-16 C през зимата. Затова пък издържа на ниска влажност и трябва да се полива оскъдно, като се оставя почвата да изсъхне между две поливания. Внимавайте за памуклийки и червено паяче, проверявайте долната страна на листата и периодично ги избърсвайте добре с памуче, напоено в лавандулов спирт или ракия.